Патрон

Никола Йонков Вапцаров

Никола Йонков Вапцаров, поетът на морето и машините, е роден под най-високия връх на Пирин в гр. Банско през 1909 година. Баща му Йонко Вапцаров на младини, през 1903 и 1912 г., заедно с поета Пейо Яворов, участва в борбата за свобода на още поробения по това време македонски край. Майката Елена, културна и образована жена, възпитава децата си в любов към труда, знанието и родината. От нея бъдещият поет е наследил интереса към литературата.

Ученическите години на Вапцаров протичат в трагичните бедни дни след Първата световна война. От 1924 г. до 1926 г. учи в Разложката гимназия. Увлечението му по литературата вече е сериозно и в ученическия вестник „Борба" излиза първото му напечатано стихотворение „Към светли идеали". Мечтае да завърши пълния курс на гимназията и да следва литература, но по настояване на властния си баща през есента на 1926 г. постъпва в Морското машинно училище във Варна, което завършва през 1932 г. От суровия казармен режим там търси спасение в любимите книги. Участва в рецитали и театрални постановки, започва да пише системно стихотворения и да ги печата в тогавашните младежки издания. Морското училище събужда у възторжения поклонник на Пирин планина и друга страст – към морето и машините.

След завършване на училището Вапцаров работи като огняр и по–късно като машинен техник във фабриката „Българска горска индустрия" в с. Кочериново. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците. През 1934 година сключва брак с Бойка Вапцарова и след като е уволнен от фабриката, се премества със семейството си в София през 1936 година.

Занизват се тежки месеци на безработица. През юли умира седеммесечният му син Йонко. Работи в мелницата на братя Богарчеви по 12 часа на ден като техник, но често и като огняр. През октомври същата година постъпва на работа в БДЖ като локомотивен огняр. От ноември 1938 година е назначен като техник в Държавния екарисаж. Въпреки тежката работа, му остава време за срещи с писатели, художници и журналисти, за литературно творчество. В годините 1938-1939 са написани някои от най-хубавите му творби. През януари 1940 г. успява да издаде единствената си стихосбирка „Моторни песни".

Веднага след 22 юни 1941 г. - нападението на фашистка Германия – БКП мобилизира силите си за въоръжена борба. Вапцаров приема да участва в нелегална дейност като помощник на Цвятко Радойнов във Военната комисия на ЦК на БКП. Работата му там е изключително рискована – закупуване на оръжие и взривни материали, осигуряване квартири за нелегални и скривалища за боеприпаси и др.

На 4 март 1942 г. домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. Срещу него е повдигнато обвинение по чл. 3 и чл. 16 от ЗЗД. На 23 юли същата година в тунела – стрелбище на Школата за запасни офицери в София, заедно с други комунисти, Никола Вапцаров посреща куршумите на палачите. През 1952 г. поетът получава посмъртно почетната премия на мира.

Вапцаров изпя песни, които не могат да се забравят. Поет, по-близък до нас - живите – днес и утре – с любовта си към човека от Вапцаров нямаме. Никой не е казал по-ясни и по-съдържателни слова за предназначението на човека в живота:

За него - Живота –
направил бих всичко…

Никой не е изпял по-силни песни за човешката вяра:

„че утре ще бъде
животът по-хубав, животът по-мъдър".